12 юли 2010

След едномесечен престой в Европейския парламент

Павел Христов ГЕРБ


В продължение на целия месец Юни имах възможността да се запозная с работата и атмосферата на Европейския парламент  в Брюксел. Наблюдавах внимателно как се координира дейността вътре в ЕП и към другите институции. Впечатление прави натовареността на евродепутатите и техните екипи. Между заседанията на парламентарните комисии, пленарните седмици в Страсбург и многото семинари и срещи, българските евродепутати от групата на ЕНП/ГЕРБ/ са ангажирани непрестанно с възстановяването на доброто име на България пред ЕС. Това не се постига с приказки или голословни обещания, а чрез непрестанна работа и много усилия. Силно впечатление прави, че законодателните доклади, които изнасят, поправките в множество текстове, които предлагат и експертното им мнение са високо оценявани от повечето европейските партньори на България. Търсени са за ключови за страната ни теми като енергетика, медиен плурализъм,  земеделие, Дунавска стратегия и др.

Естествено не можах и да не забележа, че много често български представители от други групи, извън ЕНП,  се ангажират точно с обратното. Може би е необходимо дълго време да разберем, че Европейските институции не са мястото, където да си решаваме вътрешните проблеми и това е само в ущърб на България.
Комисиите, които наблюдавах са:
•    „Култура, образование и медии” (CULT)
•    „Транспорт и туризъм” (TRAN)
•    „Промишленост, изследвания и енергетика” (ITRE)
Както и конкретни дейности по определени политики, имащи сериозно значение за България:
•    Дунавска стратегия, която е в процес на изработка и включваща очаквано финансиране от 100 милиарда евро за следващите няколко години
•    Интегрирана морска политика, която е насочена към цялостния подход на ЕС и държавите-членки към морските дела (транспорт, рибарство, морски туризъм, отделните морски стратегии и т.н.)
•    Европа 2020 и др.
Усещането да прекарам цял месец в ЕП и впечатлението от опознаването на институцията са несравними. Обемът на информацията, преминаваща всекидневно там е несъизмерим с нито една институция, в която съм бил.

Още снимки тук.

Търсене в блога