България е в челната тройка на отличниците сред страните от ЕС, които поддържат най-ниски нива на външен дълг. Това стана ясно на пресконференция на народните представители от ПП ГЕРБ-Варна Павел Христов, Нели Петрова, д-р Емилия Милкова, Владимир Вълев и д-р Руслан Тошев.
„С изплащането на близо 2 млрд. лв. от външния дълг на страната ни на бюджета се спестяват 80 млн. лв. годишно. Средното ниво на дълг за държавите от ЕС е 86% от БВП, а ние намалихме външния дълг от 26 на 24 на сто от БВП, изчислено по Закона за държавния бюджет, при нива от близо 29% за 2016 г.”, обяви народният представител и административен секретар на ПП ГЕРБ-Варна Павел Христов. По думите му поради незнание или неразбиране темата за външния дълг е неуспешно експлоатирана от опозицията.
„Цифрите повече от категорично сочат, че България е далеч от държавите, в които има риск от финансова дестабилизация, отчете депутатът д-р Руслан Тошев. За сравнение той посочи, че страни като Гърция (171% от БВП) и Португалия (130,5% от БВП) водят класацията с най-висок дълг.
Д-р Тошев отбеляза усилията на правителството в помощ на социално най-уязвимите граждани, като отдели специално внимание на пенсионерите. „Увеличението на минималната пенсия от 168 лв. на 180 лв. и след това на 200 лв. от 1 октомври на практика представлява 23% ръст, какъвто не е имало от много години насам. Това става благодарение на повишените приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване”, отчете д-р Тошев. Той обясни, че увеличението от 1 юли в размер на 2,4% важи за пенсионерите, които имат минимум 15 години стаж. Изключение правят само най-високите пенсии, каквито получават около 40 000 души в страната. „Мерките за бъдещето увеличение на пенсиите ще залегнат в коалиционното споразумение, което предстои да бъде финализирано”, обясни още д-р Руслан Тошев.
Сред успешните стъпки на управлението бяха изтъкнати и усилията за намаляване на административната тежест. „В предизборната кампания обещахме, че ще обърнем модела и бюрокрацията ще бъде в рамките на администрацията, а няма да ощетява гражданите - започнахме ефективни и реални стъпки за налагането на тази практика и в най-скоро време ще имаме работеща система на електронно управление”, увери Павел Христов. Той припомни, че реализацията на този мащабен проект е започнала още при предходния мандат. „Поправка в закона, приета миналата година, ще даде възможност електронно да се удостоверяваме с личните си карти. Икономиите за бизнеса ще бъдат милиони левове, а администрацията ще си спестява милиони човекочасове в дублирани функции”, подчерта Христов.
Д-р Емилия Милкова акцентира върху изпълнението на поетите ангажименти в сферата на образованието. Наред със започналото вече поетапно увеличение на учителските заплати, тя открои и предприетите мерки за сформирането на екипи, които ще работят за записване на всички деца в детска градина или училище. „По данни на НСИ през учебната 2015/2016 г. 21 170 ученици са напуснали образователната система. Това означава, че всеки седми ученик между 15 и 18 години не е в училище”, посочи варненският депутат и допълни, че до края на август трябва да се установят децата, които изобщо не са ходили на градина или училище, както и тези, които са спрели да ги посещават преждевременно.
Като член на комисията по култура в Народното събрание д-р Милкова анонсира, че в рамките на септември се очаква да бъде завършена Националната стратегия за развитие на културата. Уверение за това пред депутатите е дал лично ресорният министър Боил Банов.
Като дългогодишен директор на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” Емилия Милкова сподели с удовлетворение пред медиите, че варненска ученичка – Екатерина Шулц от Математическата гимназия, е станала Читател на годината. Народният представител изрази надежда, че доскорошният евродепутат Мария Габриел, която организира инициативата заедно с Библиотечната асоциация, ще продължи това партньорство и в новото си качество на еврокомисар.
Нели Петрова информира, че на 18 юли, от 10 ч. в зала Изток на парламента организира кръгла маса на тема „Пътна безопасност и нов закон за движение по пътищата”, в която са поканени да участват депутатите от ресорната комисия, експерти и заинтересовани от проблема хора. Като майка на дете, загинало при катастрофа, Петрова е поканена да се включи в планирания за 19 юли, от 17:30 ч. национален простест срещу войната по пътищата. „Във Варна той ще се състои на входа на Морската градина. Целта е да бъде израз на нетърпимост към безотговорното шофиране, което взима толкова много жертви по пътищата на страната”, заяви народният представител. В отговор на поставените журналистически въпроси за зачестилите гонки с мотори по улиците Петрова коментира, че получава много сигнали за подобни случаи. „За съжаление, повечето мотористи карат със скрити номера и няма как да бъдат установени чрез видеонаблюдението, а при скоростта, която развиват, не могат да бъдат преследвани с патрулка. Важно е всеки шофьор да управлява своето моторно превозно средство със съзнанието, че носи отговорност и трябва да пази, а не да застрашава човешки живот”, категорична е Петрова.
Близо 3 месеца след като депутатите от 44-то НС положиха клетва, варненските народни представители отчетоха, че активно се работи по ключови инфраструктури проекти за Варна и региона, сред които е и ускореното изграждане на автомагистрала „Хемус”. „След посещението на регионалния министър Николай Нанков Аспарухово ще получи допълнително 3 млн. лв. за ВиК проекти. Стартира процедурата за „детелината” на Игнатиево – важен пътен възел от АМ „Хемус”, който е една от основните предспоставки за успешно реализиране на зоната за иновации и развитие”, заключи Павел Христов.
