Павел Христов е варненец. Роден е на 12 септември 1983 г. Образованието и интересите му са свързани с информационните технологии и управлението на проекти, затова и гради кариера в няколко международни IT-компания. Миналата година смени професията на успешен мениджър и консултант в бранша с отговорностите на депутат от ГЕРБ в 42-то Народно събрание. Преди това бе и общински съветник от групата на ПП ГЕРБ във варненския местен парламент. Ръководил е младежката организация на партията в областта, а в момента е административен секретар на ПП ГЕРБ-Варна. Признава, че все по-рядко намира свободно време за своите хобита – екстремни спортове, кулинария.
Семеен е.
Г-н Христов, как оценявате работата на правителството за сравнително краткото време, през което беше на власт?
Това управление продължи година и два месеца – изгубено време за България, което може да се сравни единствено с агония. Към днешна дата състоянието на страната много напомня болен човек, за чието лечение са необходими сериозни и спешни мерки. С дефицити за милиарди настоящото правителство заложи бомби в управлението. Въпреки оптимизма, който буди приетата оставка, ситуацията е доста притеснителна.
Беше ли предопределена съдбата на кабинета и кой постави „черешката на тортата” – предвид, че правителството падна след отприщилата се банкова криза у нас?
Промяната бе отключена от българското общество, заявявайки категоричния си отговор чрез гласуване на изборите за Европейски парламент и класирайки партията, която трябва да управлява. Ако използвам сравнението Ви с тортата, то парчетата й вече са разпределени, защото принципът на сегашното управление е „След нас и потоп”.
Какво тогава разедини така неумолимо коалиционните партньори от БСП и ДПС?
Редно е те да отговорят на този въпрос - не е работа на ГЕРБ да се меси във вътрешно-коалиционните им отношения.
Коя беше най-голямата грешка на този кабинет?
Грешката бе, че изобщо съставиха кабинет – кабинет, който не се ползва с доверие, който не провежда публични политики, а взема решения на тъмно и без необходимата прозрачност. Дори подходиха коалиционно с неясни параметри и липсващо коалиционно споразумение. Вече за всички е ясно, че управленската им платформа бе абсолютен провал, затова към днешна дата сме изправени пред реална катастрофа.
Успя ли ГЕРБ да изпълни ролята си на опозиционна партия?
През цялото време от съществуването на това порочно Народно събрание ГЕРБ бе активна опозиция. Цел на всяка опозиция е да кара управляващите да работят, да вади на показ грешките им и да задава алтернативни политики. В опитите си за конструктивен подход бяхме мачкани, изтиквани в ъгъла, унижавани и в крайна сметка арогантното поведение на управляващата тройна коалиция доведе до днешното състояние.
Как ще отговорите на критиките за провалените парламентарни заседания поради липса на кворум за времето, в което народните представители от ГЕРБ не влизаха в пленарна зала?
За някои от действията си може би останахме недоразбрани, но те бяха най-правилни и адекватни към съответните моменти, тъй като ГЕРБ не можеше да си позволи да се отъждествява с мнозинството в това Народно събрание и решенията, които то взимаше. Предпочетохме да бъдем отвън, на терен, в избирателните си райони, вместо да бъдем част от задкулисието в пленарната зала. В заключение ще припомня, че в предишния парламент тъкмо настоящото мнозинство наложи практиката, че осигуряването на кворума е работа на управляващите, а не на опозицията.
Бяхте член на две комисии в 42-то Народно събрание. Доколко работата им бе ефективна и успяхте ли да прокарате някакви законопроекти?
Бях член на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и на комисията по околната среда и водите. Образованието ми е в сферата на информационните технологии, професионалната ми кариера, преди да стана народен представител, бе свързана с IT-бранша, така че моите очаквания и надежди при работата в ресорната комисия бяха да се работи активно за електронно правителство, електронно управление и създаване на условия, така че да се спестят на бизнеса административни тежести. Отстоявахме сериозно тази позиция, когато се оформяше бюджетът за текущата година, тъй като това е скъпоструваща дейност, която трябва да бъде обезпечена. За съжаление управляващите нямаха воля за политики в тази област, а напротив – въпреки декларираното им намерение да правят електронно правителство, да въвеждат електронно управление, те отстъпиха изключително сериозно назад по отношение на този ангажимент.
Тъжното е, че когато се направят необходимите стъпки, може да се окаже, че вече не са ни останали специалисти, които да свършат работата по електронното управление. Причината е, че 80-90 на сто от кадрите, които имат образователна степен доктор в сферата на информационните технологии, отдавна вече са зад граница. За съжаление IT-секторът не е единственият, който усеща липсата на добри специалисти у нас. Ако не виждат шанс за развитие в страната си, младите хора ще търся реализация зад граница... Затова и кампанията на ГЕРБ за последните избори мина под надслова „България няма време за губене”. Аргументите за това са много, а необходимите мерки не търпят отлагане.
Уви, през последната година редица полезни от потребителска гледна точка предложения бяха порязани само защото са на ГЕРБ. Отхвърлена бе например включително и идеята ни да се регламентира работата на автосервизите, така че без излишно утежнение да се гарантира на клиентите качество на услугата.
В екокомисията също водихме тежки битки, за да се противопоставим на откровено лобистки текстове, които бяха прокарвани в законите. Предлагахме алтернативни законопроекти, изменения между първо и второ четене, но в голямата си част те не срещаха разбиране. Направихме това, което се изисква от нас като опозиция, но управляващите бяха нехаещи към полезните за обществото решения.
Какви са очакванията Ви за предстоящите парламентарни избори? Ще се коалира ли ГЕРБ с ДПС/ББЦ/НФСБ, ако не успее да събере парламентарно мнозинство?
Очакваме провеждането на много динамична и интензивна предизборна кампания. Както всеки път, ще залагаме на позитивна кампания с ясни ангажименти, ясни политики, ясни аргументи. Ще продължим да казваме истината – такава, каквато е. И колкото и да е тежка. Сега не е време за популизъм. Ситуацията изисква да се работи активно и резултатно. Що се отнася до коалициите, българското общество, гласоподавателите са тези, които определят кой ще управлява. ГЕРБ ще се съобрази с гласоподавателите и мястото, което те ни отредят. ГЕРБ отива сама на избори и за коалиция не може да става и дума.
Относно евентуалните бъдещи коалиции - спекулациите по тази тема явно са удобни за опонентите ни.
Как ще се казва бъдещият премиер на Републиката?
Ще си позволя да бъда емоционален, защото личното ми мнение е, че единственият път оттук нататък е премиер – Бойко Борисов.
Каква е равносметката Ви за свършеното от варненските депутати от ГЕРБ? Кои бяха основните проблеми във Варненския регион, на които се опитахте да намерите решение?
Варненските депутати от ГЕРБ съумяха за малко повече от година в това Народно събрание да изградят един добър отбор, защитаващ варненските интереси. Отстоявахме множество каузи и въпроси. Настоявахме за финансиране, настоявахме да се обърне внимание на Варна и областта, да се отделят средства за важни за региона проекти и важни икономически дейности, които впоследствие биха имали добавена стойност. Вместо това се обещаваха пари за тротоари, градинки и спортни съоръжения на места, където няма от кого да бъдат използвани. Настоявахме за подкрепа на местната власт и равнопоставеност между представителите на местната власт, без значение дали са от ГЕРБ или друга партия. Управляващите предпочетоха да разделят „баницата” между техни кметове. Общините, управлявани от ГЕРБ, останаха встрани от т. нар. Програма за устойчиво развитие на регионите.
Чухме много популистки изказвания, с които обещаваха на Варна над 50 млн. лв., но „рогът на изобилието” така и не се изля над града. Вече около 8 месеца след приемането на републиканския бюджет тези пари не са факт – не е направено нищо за строителството на Съдебната палата, за проекта на новия пристанищен терминал, за финансирането на ключов проект като възстановяването на трасето, пострадало от свлачището „Трифон Зарезан”. Единствените средства, които реално са постъпили в община Варна, са тези, които управляващите наследиха от предходния мандат на ГЕРБ – за реконструкцията на Двореца на културата и спорта.
Имаше ли партньорство в тази посока с депутатите от останалите партии от Варненския район?
Трудно може да се говори за партньорство, защото голяма част от предложенията, които отправяхме конкретно за Варна и региона, не бяха подкрепени. Единични случаи, в които депутат от друга партия да си позволи да ни подкрепи, естествено е имало, но тази капка в морето не променя общата картина. Не сме били търсени за провеждането на консултации, така че да се обединим за важните текстове по различните законопроекти. Даже напротив – когато изказвахме позиция, срещахме остро противопоставяне и следваха решения на инат.
- See more at: http://topnovini.bg/node/529558#sthash.oCh88WSI.dpuf
